Представям ви една различна среща с Влади Балевски!

Ще го „видите“ в друга светлина и ще прочетете интересни истории и забавни подробности. Ще се сблъскате челно с невероятното му чувство за хумор! Мога само да завиждам на приближените му които имат късмета да контактуват с него в реалния живот. Ще ви покажа много негови снимки които говорят сами за себе си, но крайно недостатъчни за да покажат всичко. Затова ще добавя и местата, където може да видите повече.

Първо искам да ви кажа, че много се изненадах когато Влади веднага се съгласи да ми гостува, а още повече от скоростта с която организира всичко. Изпрати ми снимки, отговори на въпросите с голям ентусиазъм. Най-труден бе подбора на кадри, но и с това се справи!

За начало ще ви запозная с хората до него!

Майка му Василка Балевска, която е „виновна“ за това, той да е това което е и за страстта му към фотографията. Крушата не пада по-далече от дървото!

Оказа се, че той е с три жени вкъщи и неговото най-безценно богатство е семейството му! Гери, Дари и Дани го подкрепят и разбира се, се гордеят с него!

Всички знаем кой е Влади Балевски в света на фотографията, но кой е Влади Балевски в живота? Разкажи нещичко за теб, детството, семейството ти.

Аз съм .. роден миналия век – лето 1973-о (по-скоро зима), на първия ден на зимата – който знае ще разбере (обикновено ме питат каква зодия съм – е, не вярвам в зодии и хороскопи. Нещата в живота на човек зависят не от звездите, а от Божия промисъл и решенията, които вземаме – от свободната воля, с която Господ ни е дарил).

Висок съм 176 см, почти 100 кила, нося 45 номер обувки, 25см ми е… педята,  хаха – бе, голяма работа съм!

Роден съм в София, защото майка ми е била омъжена тук и е завършила фотография и понастоящем още е фотограф (дай Боже да може още дълго да продължава да тича и снима – ние съчетаваме това, което обичаме с възможността да изкарваме и пари). Израсъл съм в Троян – неголям град в полите на Стара планина и там съм завършил средното си образование. През 1991г година дойдох в София и оттогава съм тук. През 1995 година срещах Гери и, като в рекламата за сапуна, казах си: не е за изпускане… шест месеца по-късно сключихме брак, а 10 месеца след това ни се роди първата дъщеря. Четири години след първата се появи на бял свят и по-малката дъщеря.

Християнин съм, с ясно осъзнати убеждения и навици (аз и цялото ми семейство) – вярваме в Бог, молим се ежедневно, четем Библията и ходим редовно на църква.

Обичам фотографията – гледам снимки, обичам да снимам. Но от всичко, което снимам, най-много харесвам сватбената фотография. Да пресъздадеш любовта, да покажеш нещо стойностно, което да се цени и след 30-40 години (независимо от техниката на снимане) – това е предизвикателство за мен.

Защо точно фотография?

Отгледали са ме баба ми и дядо ми. Дядо ми бе художник и фотограф. Той е насочил майка ми към фотографията. Така от малък съм с фотоапарат, много снимки около мен – копиране, анализи. С майка ми съм пътувал на не една и две командировки из страната. В ученическите години бе доста забавно да документирам всички екскурзии, а и с приятели обичахме доста да ходим по хижи, където придодата ме привличаше. Харесваше ми да запечатвам красотите, създадени от Бог. Прибирах се вкъщи, копирах си снимките сам и всичко бе много хубаво и интересно (по онова време не всеки имаше фотоапарат и можеше да снима, сам да си копира снимките – беше нещо различно, много хубаво).

Какво обичаш най-много да снимаш извън сватбите?

Обичам да улавям емоции и душевност – преди години ходех по концерти и търсех да уловя мига, настроението на изпълнителя – нещата, които не всеки забелязва. Харесва ми да снимам портрети, хора – не толкова комерсиално, колкото да покажа красивото в човека.

Някои от най-комичните и забавни неща които са ти се случвали по време на заснемане на сватба?

Има доста истории – и лични мои, в които съм главно действащо лице , но има и като свидетел.
Например, на една сватба преди ресторанта скъсах панталона си – цепна се от ципа отпред до гайката отзад. И няма тръгване, не мога да оставя хората – тогава взех една престилка на сервитьорите и през всичките 5-6ч в ресторанта снимах така.

И много други случаи – падал съм, чупил съм неща… например в една църква в Банско течеше церемонията.. тишина, аз се промъквам между хората и закачих с апарата нещо, докато гледах през него и търсих момента. И докато погледна какво бутам се чу „Тряяяяс” – всички погледи в мен. А аз съм съборил една икона в рамка, със стъкло отгоре… мани, голям срам.
Бутал съм и какви ли не неща, докато тичам да намеря най-добрата гледна точка и миг да уловя (понеже гледам през обектива и вървя, без да откъсвам поглед от обекта).
Но съм бил и свидетел на потресаващи случки, най-фрапиращата от която бе когато ме ангажира младоженец за сватбата си и… в крайна сметка той не беше младоженецът – булката смени младоженецът една седмица (точно така!) преди сватбата. И аз бях сватбения фотограф, но този, който ме ангажира, не дойде.

И много други случки, но тях споделям на маса, така че да не отегчаваме читателите с повече такива истории.

Ако попаднеш на самотен остров, кои три предмета би искал да бъдат с теб?

Фотоапарат, компютър и мобилен интеренeт.

Къде се чувстваш най-много себе си?

Зад обектива

Кажи ни нещо което НЕ знаем за теб?

Завършил съм Военно училище – мога да карам влак
Завършил съм УНСС – работил съм 7 години като счетоводител

За какво мечтаеше като малък?

Не помня – беше много одавна, миналия век!  хаха
Но сега живея това, което мечтая!

Готвиш ли? Коя е любимата ти храна?

Не готвя, но пък обичам да похапвам (видно е – прогресивно се увеличавам по габарити, но обичам да се шегувам със себе си: като съм хубав, що да няма повече от мен?!) . Харесвам да хапвам китайско, но не само – харесвам (по мъжки) да има мръвка (не винаги, но е препоръчително,  хаха)

Сладко или солено?

Като малък бях алергичен към ягоди, шоколад и някои други неща и.. някак си сладкото сега не ме привлича (вече не съм алергичен, но интересът към шоколада, примерно, не се появи – не мога да изям един цял шоколад на един път или повече от един бонбон). Но хич не се лишавам от тестени изделия, а и соленото не отхвърлям – никак не се храня здравословно, понякога загърбвам чипса, но за кратко,  хаха

Как си почиваш? Кое е любимото ти място за почивка?

Почивам си на компа, чета също, гледам филми, събирам се с приятели – имам много такива и времето с тях винаги е много хубаво. Благословен съм с прекрасно семейство (жена ми и двете ми момичета са музиканти); имам страхотни колеги, с които Бог ме събра и работим с голям кеф.

Кой е любимият ти цвят?

Любим цвят? Един мъж не го питай за цветове – ние приемаме „портокала” за плод, не за цвят; а и до ден днешен не знам к`во е екрю, бенбяно и/или цвят сьомга (сурова ли, печена ли – никой не уточнява).
Питай ме кой спорт харесвам, любим отбор и такива неща, хаха
Харесвам футбол – фен съм (въпреки състоянието на българския футбол) на ЛЕВСКИ (и как иначе – 2/3 от името ми е Левскарско: БаЛЕВСКИ, хаха)

Пожелай нещо на нашите читатели.

Както по-рано казах, аз съм християнин и ще пожелая това, за което преди години се молех в продължение на повече от година: Господи, събирай ме  с хора, които да ме предизвикват да живея.  А на теб лично ще ти пожелая Бог да разшири мечтите ти и да ти покаже, че ти е бедно въображението!

Влади не снима само сватби, но най-напред ще ви покажа именно такива фотографии! 

Още снимки може да видите в :

The Best of 2011

Както вече споменах, Влади не снима само сватби!
Ще ви покажа малка част от негови портрети, както и пейзажи.
Сигурна съм, че ще харесате и тях!

Всичко това за Влади Балевски :

http://www.fotodls.com/2012/02/blog-post_20.html

Бихме искали да благодарим от сърце на теб и целия екип за вашия професионализъм и всеотдайност в работата, за веселото настроение и усмивки, с които запечатахте всеки един миг от сватбеното ни тържество и ни накарахте да се почувстваме наистина специални!

Вие бяхте хората,които се вълнуваха заедно с нас и съпреживяваха радостта и на нашите родители и близки. Всичко, което пресъздадохте, беше отражение на вашата връзка с нас, защото съзнавахте, че бяхме поверили в ръцете ви един от най-важните моменти в живота ни. За нас вие ще останате част от най-почетните ни гости и от една емоция, която завинаги ще свързваме с името Фотография Балевски.

Албумът може да бъде видян ТУК

Сватбената фотосесия е ТУК

Повече снимки от сватбата може да видите ТУК

Мнение за работата ни може да прочетете ТУК

Албумът може да бъде разгледан ТУК 

Мнението на Сиси и Васко може да прочетете ТУК

Още снимки от фотосесията може да видите ТУК 

Албумът е с размер на листа 28-64см, 40 страници със силк покритие, твърда кожена корица.

Албумът може да бъде видян ТУК

Албумите може да разгледате тук »

Новата галерия със снимки от фотосесията на Поли и Мартин може да видите тук.

Още веднъж искаме да ви благодарим от сърце за прекрасните моменти, които благодарение на вас изживяхме и, които продължаваме да си спомняме с усмивка на уста. Не сме вярвали, че една фотосесия може да бъде толкова забавна и да ни обогати с толкова положителна енергия. Въпреки краткото време прекарано заедно, ни накарахте да ви чувстваме много близки, сякаш се познаваме от години. Успяхте да ни накарате да се държим естествено пред обектива и да се забавляваме заедно с вас! Изживяхме наистина незабравими моменти, които не спираме да разказваме на близки и приятели! Рядко се срещат професионалисти като вас, които да работят с толкова страст, пренебрегвайки дори първичните си нужди, като вода и храна.

В България има много сватбени фотографи, но пред вас всички бледнеят. Напълно опровергахте очакванията ни, даже ги надминахте. Още веднъж благодарим от сърце за всичко, което направихте за нас!!!

Снимките  можете да видите тук: