Vladi Balevski is one of those people who even cannot remember when they touched a camera for the first time and when the love of that art came into being. Today his childhood friends playfully describe him as the person with the constantly hung over the neck camera and his sometimes annoying snap. However, they also note his remarkable shots, most of which they still keep.
Guided and supported by his grandfather – an artist, and his mother – a professional photographer, Vladi passes through all the stages of photography development in the last three decades. From an early age he has been taking photos with medium – format film cameras. He used to mix chemical solutions and to develop black – and – white photos in the gloomy room. Since 2003 he has been photographing fully digitally. “There is no place for admiration of the film photography compared to the digital one.” he says.
He prefers taking pictures mostly of people – concerts, reportages, and studio sessions. He also deals with absolutely practical photography but he generally describes himself as a wedding photographer.
He claims that it is a marvellous feeling to share the happiness of two beloved and their families every Saturday, to capture those moments of joy which will be brought back to life through the photographs.
Влади Балевски е от онези хора, които дори не могат да си спомнят, кога за пръв път са се докоснали до фотографската камера и кога е пламнала любовта им към това изкуство. Днес, приятелите му от детството шеговито го описват, като човека, с неизменния ремък със закачен фотоапарат на врата и неговото понякога досадно щракане. Но отбелязват и страхотните фотоси, повечето от които пазят и до днес.
Подпомаган и насочван от дядо си - художник и майка си - професионален фотограф, Влади преминава през всички стадии от развитието на фотографията през последните почти 3 десетилетия. Още от ранните си ученически години е снимал със средно-форматни, 35 милиметрови филмови камери, забърквал е химически разтвори и е проявявал черно-бели снимки в тъмната стаичка, а от 2003 година снима почти изцяло дигитално - "Няма място за сантименти към филмовата фотография пред ефективността на дигиталната!" - твърди той.
Обича да снима предимно хора - концерти, репортажи, студийни сесии. Занимава се и с чисто практическа фотография, но се определя най-вече като сватбен фотограф. Казва, че "е невероятно усещането , всяка събота да споделяш радостта на двама влюбени и семействата им и да улавяш тези мигове на щастие, които след това ще бъдат връщани към живот чрез твоите фотографии".
Replaces by swf...