Рая – един талантлив млад фотограф

Когато опитът и талантът се съберат

За мен е удоволствие да представя един
изключителен млад човек – приятел и талантлив фотограф

РАЯ ПЕТРОВА

Но ще оставя тя да разкаже всичко –  в думи и снимки.
(снимите са подбрани и обработени от Рая)

Беше късен следобеден ден, когато Влади и аз решихме
да си направим студио в дълго забравената и неизползвана
механа на един хотел, китно разположен в тихите Родопски поли.

За първи път се запознахме и видяхме на живо само три дена преди това.
И двамата имахме какво да научим за човека срещу нас.
Аз разбрах, че Влади много обича да говори. Беше изненада.
Повечето фотографи са мълчаливи тихи характери.

Той разбра, че аз обичам лентовата черно-бяла портретна фотография.
Предполагам не толкова голяма изненада за него. Класика в жанра.
А разговорите, които последваха часове наред в следващите дни
със сигурност не бяха изненада за нито един от двама ни,
защото в момента, в който ти срещнеш сродна душа, знаеш,
че дълги дискусии от рода на

“коя бленда на еди кой си обектив в еди коя си ситуация би използвал”

са неизбежни като утрото.
Фотографските ни чашки се изпълваха и препълваха от насладата
на тази приятна и неочаквана (поне за мен) среща.

Удоволствието да твориш в екип

С изострен усет to seize the opportunity
и с незаситим глад за повече жертви на моят фотоапарат,
споделих на Влади, че има хора в този хотел,
които много бих искала да снимам.
Намирахме се на лагер, в който присъстваха 200 души.
Нямаше как да не почешим фотографската краста.
Влади веднага се съгласи, “обходи земите” на хотела
да намери най-затъмненото място,
взе скромното си осветление, което бе донесъл със себе си,
и двамата се запътихме към мазето, където и бе механата.
На една врата разстояние от басейна.

Имахме само час и половина да построим нашето студио,
да се свържем с потенциалните ни модели и
да създадем, скромно казано, изкуство.
Читателите на тази статия ще отсъдят
дали наистина сме успели да постигнем това.
Но за нас всъщност главното беше да се забавляваме,
да експериментираме, да се научим на нещо ново
и да позволим на тази творческа река вътре в нас да се разлее.

За модели исках да се фокусирам върху лицата на млади и възрастни,
които ми бяха направили впечатление на този лагер.
Понякога впечатлението от човек е заради излъчването, чертите,
скулите, понякога заради погледът, усмивката, годините.
Няма формула. Но винаги имам силно усещане,
когато видя човек, чийто портрет искам да направя.

Портретът си вика от само себе си.

За сега това усещане е работело безотказно.

Така и бе този следобед.

Знаех, че искам да видя лицата на леля Ваня и нейната майка под светлините.
И знаех, че исках да сложа лицето на Мати до това на сестра й Джави.
Следващите кадри са сладък малък резултат от малкото време,
което имахме с всеки един от тях.

За Мати (17г) и Джави (12г), се фокусирахме върху
динамиката на двете сестри заедно.
Тъй като фотосесията беше прищявка в последен момент,
никой не бе специално подготвен да изглежда по определен начин.

И въпреки това двете сестри бяха в тандем с плитки.
Лицата им, макар и различни, се допълваха със своите изразни черти.
Зад камерата, усмивките им огряваха тъмното мазе,
но пред камерата светлината подчертаваше техните
замислени погледи, сериозни лица и лека игра на емоции.

Леля Ваня (66г) и нейната майка Станка (89г)
са ми любима двойка да наблюдавам.

Годините не са променили нищо.
Ваня е все още дива, с бързо чувство за хумор,
голяма усмивка и широко сърце за живота.
Почитта и любовта, които показва към своята майка,
не спират да ме вдъхновяват и смиряват.
Подходът ни към тях бе да прекараме време
с всяка една отделно пред камерата.
Местихме светлините, експериментирахме с различни ъгли,
използвахме каквото можеше да се намери за реквизит,
а те двете търпеливо стояха в поза и следваха нашите желания.

Портретът на Станка бе избран
поради приятния ефект на светлината,
която обвива границата на лицето и косата.
Драматичната сянка върху лицето очертава и
привлича очите към уверено стиснатите устни,
които контрастират милия лек поглед на очите.
За мен този портрет обрисува силна жена,
която знае как да те погледне нежно и
да обагри устните с почти недоловима усмивка,
която сякаш казва

Аз все още съм тук и аз все още знам неща, които ти не знаеш.

Портретът на леля Ваня стана спонтанно.
Бяхме точно към края на нейната сесия,
когато видях покривката на една от масите,
които бяхме бутнали в ъгъла на нашето “студио.”
Помислих си, че материята ѝ ще изглежда интересно на черно бяло.
Тъй като правихме близки портрети,
реших да покрия цялото ѝ лице с фабриката,
като оставих само лицето и ръцете да изпъкват.
Влади се зае с това как най-добре да осветим лицето,
което го доведе до практичната идея
да използваме единия край на покривката
като рефлектор на трета светлина, поставената над главата.
Системата бе измислена. Той насочи светлината,
аз хванах фотоапарата и единия край на завивката,
а леля Ваня, увита като червената шапчица,
се вкопчи за другия. Щрак и снимката бе готова.

И така и привърши нашата малка фотосесия.
Беше огромно удоволствие.
Нямам търпение за следващата ни съвместна работа.
Дори и да е пак само за един час в студена, тъмна и изоставена механа.

П.с. Портретът на Влади бе мое сладко допълнение към този сет.

Заснет преди да дойдат нашите модели,
Влади позира за кратко с цел
тестването на светлините и различните им ефекти.
Според мен, говорейки съвсем обективно,
кадърът се превърна в много красив портрет.

Благодаря на Влади, че бе мой модел, мой помощник,
мой учител и мой съучастник
в тази и други бъдещи спонтанни и щури идеи.