
Когато булката и снимките разказват…
Сватбеният ден на Вили и Максим през обектива на сватбения фотограф Влади Балевски
От години Вили мечтае един ден сватбения фотограф Влади Балевски да бъде фотограф и на нейната сватба. Да запечата най-важните моменти в този специален ден.
И ето, че той Денят настъпи. Сватбата на Вили и Максим бе на 04 септември 2021г в подножието на Пирин.
Влади е сватбен фотограф над две десетилетия. От 13 години работи в екип с втори фотограф, но за първи път реши да приложи различен подход при заснемането.
Въпреки, че Влади е изборът на булката за основен фотограф и той „режисираше“ работата на екипа, решиха всеки от двамата фотографи да работи самостоятелно и да пресъздаде събитието през своя поглед.
По-долу в галерията са всички снимки, които Влади Балевски предоставя на младоженците само няколко дни след сватбата им.
Преди тях, обаче, ще прочетем думите на булката.
Вили поглежда в бъдещето и отправя своя разказ към бъдещата си внучка, която след 50г (на юбилея от сватбата на своите баба и дядо) ще отправи думите „Бабо, бабо! Разкажи ми за твоя сватбен ден“.
И така…
Това е приказката на Вили!
Ще оставя булката и снимките да говорят
споделя сватбеният фотограф Влади Балевски.
Приятно четене и гледане.
Е, дойде денят, който чаках сякаш цял един живот. Започна с кафе и протеиново барче, което моята приятелка ме насили да хапна, за да не припадна. Но, Боже мой, по едно време емоциите бяха толкова силни, че буквално сърцето ми щеше да се пръсне. До обяд, нямах време да осъзная, че моментът е настъпил, но щом се отпуснах в ръцете на гримьорката ми, емоцията започна да ме настига. Когато спреш да говориш и да препускаш, тогава започваш да чуваш. Най-напред себе си. И те ме разкрасяваха, а аз слушах себе си.
Вече бях готова да се облека. Времето напредваше, адреналинът се покачваше. Чувствах се… сякаш всичко чака мен… и си беше точно така. Сватбата е празник на любовта, но без булка – няма сватба.
Срещата ми с роклята беше “любов от пръв поглед”. Един съвет към всички бъдещи булки: избирайте роклята, както избирате мъжа. Усетите ли го с душата си – няма нужда да обикаляте повече по бутиците. Моята си беше създадена за мен.
Добре, че моите момичета са крехки, но силни жени, защото това не се облича лесно. Винаги трябва да има кой да ти помага.
Замислих се, че ако днес жените бъдем така грациозни и крехки с тихо, но царствено присъствие, както сме на сватбения ден, то мъжете ще бъдат много щастливи и мотивирани да ни обожават като на сватбения ден. Жената е синоним на щастие. Почувствах се вълшебно, когато се видях в огледалото, сякаш всичко е мое.
Ето тук – негово Височество Влади Балевски – хвана и разби цялата ми емоционалност на парченца по пода.
С Максим си написахме писма. Разменихме си ги точно преди да се срещнем за ритуала.
Обичам да усещам. Това ме прави жива, но точно тогава…. Толкова исках да не си развалям перфектния грим. Не може ли да плачем после?! Не може!
Моментите трябва да се изживяват и да не се оставят “За после”, защото може да няма „после”.
Благодарна съм завинаги, че изживях тази емоция, докато четях писмото си от Максим.
Още не бях видяла Максим костюмиран, но знаех, че вече ме чака някъде долу. По идея на Влади беше това – за писмата, за изживяването на емоциите, които остават скрити от другите и придават стойност на празника.
Извади ме извън роклята, извън стаята, извън всяко пространство. Тогава усетих какво ми се случва, но не очаквах да е в толкова силни измерения.
Много плаках…с глас. Максим ми беше написал безобразно искрено писмо, в което сякаш ме докосваше физически.
Емоцията беше толкова гъста, че можеше да я режеш с нож. Уникален момент!
Думите на Максим бяха потвърждение, че съм избрала изключителен мъж.
О, мама пристигна!

Обикновено винаги ме е приземявала в живота, но точно днес нейната поява ме изкара от равновесие. Обичам я безкрайно силно. Имаме толкова здрава връзка помежду си, че сякаш нейното сърцебиене в този момент тотално разбалансира спокойствието ми. Исках да й Благодаря за всичко, което съм и се надявам да бъда; всичко дължа на нея. Много ми стана емоционално. Буквално не ми стигаше въздуха. Усещах, че е горда. Това е най-големия подарък за една дъщеря.
В стаята влезе и Валдемар (съпругът на мама). Изключителен мъж.
Още бях разтърсена от писмото на Максим и емоциите, които напираха в мен. Споделих ги с мама и Валдемар.
Помолихме се заедно за остатъка от деня. Имах нужда от това.
Молитвата е най-голямата сила!
И вече нямах търпение да слизам към Максим.
Вече бях на една стена разстояние. Чувах гостите, чувах цигулката. Цялата треперех, брат ми ми донесе букета, Валдемар ме държеше силно за ръка.
Исках да излизам вече, иначе рискувах да припадна от адреналин. И ето – докато си го мислех и се молех, чух сватбения марш. Мой ред беше.
Погледите бяха към мен. Очакванията също. Телефони, фотоапарати – всичко живо ме снимаше и аплодираше. Вярвате ли ми, че виждах само Максим?
Тотално никой друг не видях, дори кумовете. Беше толкова силен.
Има огромна сила в мъж, чакащ на олтара.
Такъв неустоим чар, че можеш да го съзерцаваш вечно.
По време на ритуала не помня нищо, освен че извиках “да”, защото нямах микрофон, а исках да ме чуят и съседните хотели. “Да” пред Бог и пред хората. Величествено! Няма такова друго чувство!
Вече бях толкова спокойна и удовлетворена; сякаш всичко, за което се притеснявах, се бе изпарило.
Бях прежадняла; и на наздравицата – пресуших чашата преди Максим.

Иначе не пия, но пък трябваше да покажа кой ще командва хаха. Честно казано, той май ми се даде; иначе решенията ще ги взимаме заедно – така обичам.
И за край на ритуала, беше молитвата пред Господ. Първата ни молитва като семейсто! Няма да я забравя никога!
(Фотосесия)
Намерихме си едно приказно кътче. И запечатахме любовни моменти.
То не бяха пози, разкрачи, въргаляне. Умрях от студ, но си заслужаваше.
…
Вече сме в ресторанта.
Много ми хареса ритуалът със захранването. Беше много личен момент.
Бях казала на Макси да избере той песен, на която му идва да ме покани на танц. Много беше чувствено. Текстът беше целенасочен и силен.
Вече се бяхме успокоили и просто се наслаждавахме.
Честно казано, тази сватба беше сбъдната мечта и по един друг параграф. Ще ви кажа една малка тайна.
Бях си избрала сватбен фотограф, още преди да срещна бъдещия си съпруг.
Да, точно така. Знаех, че искам това да е Влади, още когато бях на 16 години. И ми се сбъдна…. И съм щастлива….. и съм благодарна, че толкова любов и внимание ме издигаха в облаците този ден.
Това не е края на моята приказка, а само началото….. Благодаря ти, Влади! Благодаря на колегата ти Иво, че бяхте до мен в най-специалния ми ден и най-интимните лични моменти!