Сватбената фотография на Влади Балевски провокира младоженците за ново отношение към ритуала

ХI издание на панаира на производителите „Изберете българското” /9-18 април 2010 г., НДК, София/ се откри по традиция и с фотографска изложба, в която традициите вече не са това, което бяха. Тя е наречена „Когато нахлу в живота ми – сватбена фотография за хора с отношение”. По думите на автора й Влади Балевски, идеята е, показвайки сватбени фотосесии, да провокира хората за ново отношение към празничния ритуал. „Когато хората в България се женят, те си наемат фотограф, за да се снимат за спомен. Но за нас това е изкуство с отговорност към младоженците да запечата най-важното събитие в живота им за цял живот”, твърди Влади Балевски.

„В България като цяло сватбена фотография все още няма – смята той. – Много често булките гледат чужди сайтове, най-често западни, опитват се да подражават на модата, било то за рокли или идеи за сватби, аксесоари, украси в сватбения ден. Ние също следим какво става по света и виждаме колко по-напред са там. Например миналата година бях в САЩ. Като попитах, колко трае една фотосесия за младоженци, ми отговориха, че тя отнема обикновено един цял ден, различен от сватбения, а ако не могат, поне 3-4 часа от сватбения ден. В България това все още го няма. За една булка да направи фотосесия в отделен ден е нещо много необичайно, дори еретично. Нарушава се едва ли не емоцията на сватбения ден. Младоженците, с които успяхме да го направим, го оцениха като страхотен резултат. Хората трябва да отворят мисленето си за новото. С изложбата ги караме да разберат, че отделеното за това време и доверие остава за тях. Българската сватба е специфично понятие днес. Много често младите в България, когато се женят, искат да избягат от традициите от времето на родителите им. Други искат да запазят част от ритуалите ни. И се получава много интересен сблъсък между поколенията. Родителите държат на техните традиции, младите искат да са по-различни. Така хем сватбата е българска, хем тенденциите се променят. Сватбената фотография не е просто снимане на гостите в ресторанта. Някои от снимките в изложбата показват типични български ритуали, например в православната църква, които много впечатляват присъстващите чужденци. Ние искаме да направим нещо повече от едно репортерско заснемане.”

Има ли хляб в това? Като че ли все по-малко хора се женят и по-малко сватби има?

„Смея да твърдя, че не е така – убеден е Балевски. – От години снимам и с всяка година сватбите се увеличават. Хората не се плашат дори от кризата. През 2009 г. заснехме над 40 сватби. А само до началото на септември т.г. са резервирани отсега вече фотосесии за 25 сватби. При положение, че в България има два „мъртви” сезона за сватби, заради църковна забрана за сключване на брак през Велики пости, Коледни и Великденски. Освен това има и 2-3 студени месеца, когато хората избягват да правят сватби. През лятото, пролетта и есента обаче имаме страшно много сватби. Това ме радва. Всяко младо семейство заслужава да преживее този ден. А като християни вярваме силно в семейството и се молим да останат за цял живот влюбени като на сватбата си. Затова искаме да предадем тяхната любов и емоция в този специален момент. А след 30-40 години, седнали на верандата, те да показват на внуците си преживяното. Преди младоженците отделяха 15-20 минути за някакви снимки набързо веднага след църквата. А сега вече – между час и половина – два за фотосесии в сватбения ден. Има и булки, които правят фотосесии в отделен ден. Това значи, че хората започват да ценят сватбената фотография като изкуство, а не просто като репортажно заснемане.”

Коя е най-интересната сватбена фотосесия, която сте заснели?

„Имах една уникална сватба миналата година, тя промени разбирането ми – разказва Влади Балевски. – Това бе, когато направих новия си сайт. Мотото на изложбата „Сватбена фотография на хора с отношение” е благодарение на нея. Младоженците ме накараха да повярвам, че сватбена фотография като изкуство може да съществува и в България. Те не ми казваха как нещо няма да стане както често се случва в България. Аз само им давах идеи, например да направим годежна фотосесия и да пътуваме някъде. Така ден преди сватбата ходихме до друг град. Виждайки щъркели по пътя спирахме, булката се обличаше в бяло и черно, за да се доближим до мотива за щъркелите. Ходихме до водопади, стари къщи, на различни мостове. От годежната фотосесия младоженците видяха, че за хубавата фотография трябва време. Те бяха от София, а сватбата – на морето. Имаха уникална приказка в представите си и успяха да я реализират, правейки ме част от нея. За фотосесията на морето булката пристигна с яхта, младоженецът я чакаше на плажа, където бащата му я предаде. Цялото тържество беше изнесено на плажа, което в снимки изглеждаше страхотно. А месец след сватбата отново отидохме на морето със сватбената рокля да снимаме на плажа, на голф-игрище, дори булката влезе в морето с булчинската рокля. Стана неповторимо. Много често българи, които се женят за американци, англичани, германци, идват да си правят сватбите в България. Имах 6 сватби миналата година на българки, които се женеха за чужденци, а т.г. вече съм ангажиран за 4 такива сватби до началото на септември. Друга интересна сватба беше на младоженци от София в Ягодинската пещера, Южна България. Снимахме вътре в самата пещера, а и с всичките им приятели от София. Бяха си харесали също една поляна, снимахме и в плевня, на река. Беше много красиво. Има младоженци, които мечтаят, а не превръщат сватбата си просто в повод да съберат само роднините си. Да събереш роднините си в сватбения ден е невероятно. Но аз винаги провокирам младоженците да мислят, че това е уникален ден, за който наистина могат да мечтаят и да го превърнат в приказка. И много от тях вече ме карат да вярвам, че това е възможно.”

Автор: Татяна Обретенова