Различният Влади Балевски :)

Сподели:

За Влади Балевсвки като сватбен фотограф .. и не само.
/20.02.2012/

Преди няколко години случайно попаднах на едни албуми в интернет пространството.
Бях много впечатлена от фотографиите вътре, но най-вече от сватбените такива.
От различния поглед, от настроението, от начина на снимане, на места граничещи дори с лудост.
Възхищавах се на човека зад апарата, а по-късно разбрах кой е той.
А още малко по-късно, същият този човек, се превърна в нещо като институция в сватбената фотография и нарицателно в тази сфера!

Представям ви една различна среща с Влади Балевски!

Ще го „видите“ в друга светлина и ще прочетете интересни истории и забавни подробности.
Ще се сблъскате челно с невероятното му чувство за хумор!
Мога само да завиждам на приближените му които имат късмета да контактуват с него в реалния живот.
Ще ви покажа много негови снимки които говорят сами за себе си, но крайно недостатъчни за да покажат всичко.
Затова ще добавя и местата, където може да видите повече.

Влади Балевски - сватбен фотограф

Първо искам да ви кажа, че много се изненадах когато Влади веднага се съгласи да ми гостува, а още повече от скоростта с която организира всичко.
Изпрати ми снимки, отговори на въпросите с голям ентусиазъм. Най-труден бе подбора на кадри, но и с това се справи!

За начало ще ви запозная с хората до него!

Майка му Василка Балевска, която е „виновна“ за това, той да е това което е и за страстта му към фотографията.
Крушата не пада по-далече от дървото!

Оказа се, че той е с три жени вкъщи и неговото най-безценно богатство е семейството му!
Гери, Дари и Дани го подкрепят и разбира се, се гордеят с него!

Всички знаем кой е Влади Балевски в света на фотографията, но кой е Влади Балевски в живота?
Разкажи нещичко за теб, детството, семейството ти.

Аз съм .. роден миналия век – лето 1973-о (по-скоро зима), на първия ден на зимата.
Който знае ще разбере (обикновено ме питат каква зодия съм – е, не вярвам в зодии и хороскопи.
Нещата в живота на човек зависят не от звездите, а от Божия промисъл и решенията, които вземаме. От свободната воля, с която Господ ни е дарил).

Висок съм 176 см, почти 100 кила, нося 45 номер обувки, 25см ми е… педята, хаха – бе, голяма работа съм!

Роден съм в София. Майка ми е била омъжена тук и е завършила фотография и понастоящем още е фотограф.
(дай Боже да може още дълго да продължава да тича и снима – ние съчетаваме това, което обичаме с възможността да изкарваме и пари).
Израсъл съм в Троян – неголям град в полите на Стара планина и там съм завършил средното си образование.
През 1991г година дойдох в София и оттогава съм тук.
През 1995 година срещах Гери и, като в рекламата за сапуна, казах си: не е за изпускане… шест месеца по-късно сключихме брак.
10 месеца след това ни се роди първата дъщеря. Четири години след първата се появи на бял свят и по-малката дъщеря.

Християнин съм, с ясно осъзнати убеждения и навици (аз и цялото ми семейство).
Вярваме в Бог, молим се ежедневно, четем Библията и ходим редовно на църква.

Обичам фотографията – гледам снимки, обичам да снимам.
Но от всичко, което снимам, най-много харесвам сватбената фотография.
Да пресъздадеш любовта, да покажеш нещо стойностно, което да се цени и след 30-40 години (независимо от техниката на снимане.
Това е предизвикателство за мен.

Защо точно фотография?

Отгледали са ме баба ми и дядо ми. Дядо ми бе художник и фотограф.Той е насочил майка ми към фотографията.
Така от малък съм с фотоапарат, много снимки около мен – копиране, анализи.
С майка ми съм пътувал на не една и две командировки из страната.
В ученическите години бе доста забавно да документирам всички екскурзии. С приятели обичахме доста да ходим по хижи, където придодата ме привличаше.
Харесваше ми да запечатвам красотите, създадени от Бог. Прибирах се вкъщи, копирах си снимките сам и всичко бе много хубаво и интересно.
(по онова време не всеки имаше фотоапарат и можеше да снима, сам да си копира снимките – беше нещо различно, много хубаво).

Какво обичаш най-много да снимаш извън сватбите?

Обичам да улавям емоции и душевност – преди години ходех по концерти.
Търсех да уловя мига, настроението на изпълнителя – нещата, които не всеки забелязва.
Харесва ми да снимам портрети, хора – не толкова комерсиално, колкото да покажа красивото в човека.

Някои от най-комичните и забавни неща които са ти се случвали по време на заснемане на сватба?

Има доста истории – и лични мои, в които съм главно действащо лице , но има и като свидетел.
Например, на една сватба преди ресторанта скъсах панталона си – цепна се от ципа отпред до гайката отзад.
И няма тръгване, не мога да оставя хората – тогава взех една престилка на сервитьорите и през всичките 5-6ч в ресторанта снимах така.

И много други случаи – падал съм, чупил съм неща… например в една църква в Банско течеше церемонията.. тишина.
Аз се промъквам между хората и закачих с апарата нещо, докато гледах през него и търсих момента.
И докато погледна какво бутам се чу „Тряяяяс” – всички погледи в мен.
А аз съм съборил една икона в рамка, със стъкло отгоре… мани, голям срам.

Бутал съм и какви ли не неща, докато тичам да намеря най-добрата гледна точка и миг да уловя.
(понеже гледам през обектива и вървя, без да откъсвам поглед от обекта).

Но съм бил и свидетел на потресаващи случки, най-фрапиращата от която бе когато ме ангажира младоженец за сватбата си.
И… в крайна сметка той не беше младоженецът – булката смени младоженецът една седмица. Точно така – преди сватбата.
И аз бях сватбения фотограф, но този, който ме ангажира, не дойде.

И много други случки, но тях споделям на маса, така че да не отегчаваме читателите с повече такива истории.

Ако попаднеш на самотен остров, кои три предмета би искал да бъдат с теб?

Фотоапарат, компютър и мобилен интеренeт.

Къде се чувстваш най-много себе си?

Зад обектива

Кажи ни нещо което НЕ знаем за теб?

Завършил съм Военно училище – мога да карам влак
Завършил съм УНСС – работил съм 7 години като счетоводител.

За какво мечтаеше като малък?

Не помня – беше много одавна, миналия век! хаха
Но сега живея това, което мечтая!

Готвиш ли? Коя е любимата ти храна?

Не готвя, но пък обичам да похапвам.
Видно е – прогресивно се увеличавам по габарити.
Но обичам да се шегувам със себе си: като съм хубав, що да няма повече от мен?!
Харесвам да хапвам китайско, но не само – харесвам (по мъжки) да има мръвка (не винаги, но е препоръчително, хаха)

Сладко или солено?

Като малък бях алергичен към ягоди, шоколад и някои други неща
И.. някак си сладкото сега не ме привлича.
Вече не съм алергичен, но интересът към шоколада, примерно, не се появи. Не мога да изям един цял шоколад на един път или повече от един бонбон.
Но хич не се лишавам от тестени изделия, а и соленото не отхвърлям. Никак не се храня здравословно, понякога загърбвам чипса, но за кратко, хаха

Как си почиваш? Кое е любимото ти място за почивка?

Почивам си на компа, чета също, гледам филми, събирам се с приятели.
Имам много такива и времето с тях винаги е много хубаво.
Благословен съм с прекрасно семейство (жена ми и двете ми момичета са музиканти).
Имам страхотни колеги, с които Бог ме събра и работим с голям кеф.

Кой е любимият ти цвят?

Любим цвят? Един мъж не го питай за цветове.
Ние приемаме „портокала” за плод, не за цвят, шампанското е питие, а сьомгата – риба.
И до ден днешен не знам к`во е екрю, бенбяно и/или цвят сьомга (сурова ли, печена ли – никой не уточнява).

Питай ме кой спорт харесвам, любим отбор и такива неща, хаха
Харесвам футбол – фен съм (въпреки състоянието на българския футбол) на ЛЕВСКИ.
(и как иначе – 2/3 от името ми е Левскарско: БаЛЕВСКИ, хаха)